Забелязали ли сте, че човек като си сипе едно гоЛЯМО няколко пъти и става един такъв малък, малък… в очите на околните и обратното едно малко повторено умерено те издига в погледите на същите. Извода ли? ами добре е всички по често да си преглеждат очите на очен лекар, а д_ушите на ушен такъв. Както често съм се питал какво ли е да пропишеш ? ами като да се пропиеш ,ама с мастило… тъкмо си казвах: “не мога повече” и пак прописвах. Та такива ми ти работи, но да не се отклонявам от темата за дУШИЦИТЕ . Тя цялата работа започнала като се появила телевизията. Никой не си спомня откъде дошла, но със самато си появяване веднага насадила паника сред хората.Преди какво? Седиш си вкъщи “на топло”(кво се оплакват някои?- не мога да ги разбера), и започнете па си думате с булката за хората, за децата, за свекъри и тъщи и все не стига всичко да удумате.С телевизията работата станала страшна: не можеш и взе думата: ти окнеш тя все нейното си знае, ама ти си бил прав -тя в кривото се е вторачила, ти и кажеш дума тя такива дупки ти направи, (дума дупка не прави ли?…), че едвам оживяваш. Но както казва народа”трай бабо за хубост” куртулисали се всички,че като настанала една тишина и заизвирала тая ми ти хубост от екрана(казвали му малкия, щото все не могъл да порасте колкото оня”големия”). Та седим си и ние сега пред него, гледаме и дума не си продумваме и колкото по не си говорим толкоз по хубави ставаме, ама красиви ти казвам не ти е работа(то на някои това им е работата ама това в друга история) и си слушаме….. приказки! Ето една такава бързата: Студиото било голямо :огряно(пояснявям за критиците лампите бая си греят) от светлина:бяла , зелена, червена…. както се казва феерия и точно в центъра ми застанали въпросните дУШИЦИ. То в различните приказки бройката им всеки път е различна, но цялата работа при тях е друга, така да се каже всичките са с фасон: изписани, изпипани, изпипнати, извъртяни и абе дъха ти спира като ги гледаш (внимаваш с дишането, обаче да не почнеш да издишаш) и като се вслушаш в това което ти гоговорят не можеш да ги разбереш. Какво ти казват? Нищо, ама пък си говорят, говорят ….. думите им думи, приказката им като с финна шкурка шлайфана , ама лъщат и така те заслепяват и все се надяваш, ахаа да чуеш нещо..?………. Нищо!!! То са гелове, лакове, и мноооого стайлинг(ето думи като тази ми правят дупки и ме раняват смъртоносно), че за съдържанието в думите ама и капна не остана, да не говорим за две (ето пак ми се припи….). Какво да си мислим докато гледаме? Ми ти като четеш току що написаното за какво си мислиш? За нищо ….. ами продължавай в същия дух и може е да излезе нещо. 

Ех, да можеше всичко малко да става голямо! :)))

Като четях все очаквах да кажеш за приликата и разликата между телевизора и огъня- и двете светят, ама ТВ не топли. Някой го беше измислил. А то се вихри, развихря, завихря и къде накрая стигна!
Поздравления за страхотно оригиналния начин на представяне на нещата!