Интересно е да се разкаже защо човек се пропива или прописва. И в двата случая има "първия път, когато..." Къде започва обаче първи клас в алкохолното ни образование? С писането всичко е ясно и подредено. Първо учиш цветовете. После нещо шариш с неясна цел. Това е дразнещо понякога за околните, друг път е весело-стига да не вбесиш някой (в повечето случаи това е "никой" за теб). Нашашардисал и насътворирил разни неща почваш да гледаш от "другарчетата" около теб в детската. Нещо като сверка на моливите и боите около теб. След някоя и друга година на шашардисване и отшашардисване, групиране и разгрупиране, следобедни сънища и закуски си готов да хванеш нещо по-така мастилено в ръката си. Тук вече връщане назад няма и веднъж омастилил се ти трябва да се научиш. Ако преди си правил и рисувал това, което си пожелал донякъде спазвайки разни госпожо-лелкински указания, сега правилата са ясни и важат за всички. Няма харесва ми или не ми харесва. "А"-то си е "А", "Б"-то "Б".... и така за цялата азбука. Какво после ще правиш с тази работа си е лично твой въпрос на време желание и възможности. При пропиването, колкото и невероятно да звучи, е същото. Първите бутилки, от които ни е шарено и се опиваме от новите усещания около нас. Естествено опианението води до виене на свят, но това е една съвсем приемлива особеност предвид новото звучене в главите ни. И тук в началото материалите са хаотични и неподчинени на място, време и възможности. Реакциите на околните също варират от весели до вбесяващи. Ти си в новата "детска градина" на живота. Има и "Каки", е и "Батковци" от горните групи. Но (винаги го има) и този период свършва и без всякаква помощ от родители, настоятели и увещатели, а само под вещото ръководство на приятели, ти научаваш първата буква. "Б"-бира - нещо леко неангажиращо и повторено n-броя зазвучава добре в главата ти. После за "В" -вино, водка и лека полека... Понякога употребата на новите букви води до някои пропуски в "гласните" на артикулиращия, друг път това са "съгласните". Замечателна е и първата сричка с новите букви, после следват даже думи, ей така да покажем колко можем. При изречение непосредствено става и първия изблик и отпушване на възможности за "навсякъдепълнопокриващо" ни мнение. То мирише и не изглежда добре, но няма съмнение това е самостоятелна свършена работа. Понякога този изблик се наблюдава и при първата буква, но тогава не е така уверено и "навсякъдепълнопокриващо", а е само един "нежен" полъх от устата ни. Отнема и време и различни места, за да открием, че увлечението ни по новите изразни средства започва предимно да дразни околните. Те започват да питат нервно кога най-после ще завършваш. Ти разбира се не бързаш с отговора, а и най-нахално отговаряш, че смяташ да запишеш и висше. Въобще и изобщо, ако на рисуването и прописването ти всички се радват, то с пропиването нещата стоят по коренно различен начин, а в съчетание и с пропушването - наистина изиграваш нов номер. Неусетно едното занимание отива на по заден план. Общия случай го знаем, а изключенията изобщо не са рядки, а в началото са и запомнящи се. Краят и при пропилите се и при прописалите е един и същ. Всички имат съмнения , че останалите са получили по-добрата част от живота. Мъчи ги неудоволетвореност и дори завист към останалите с повечко късмет в пиенето или живота. Стават мърморковци и отегчително се чудят колко още им остава (за пиене, за живеене..) ....аз не знам от кои съм, може и да съм от тези с по-добрия живот. Кой ли знае?

мрънкаш да ти рекна:)))