Всяка баба си има хвърчило. Та затова е по правилно да се каже, че е яхнала хвърчилото, а не метлата. Това е факт за бабите иначе жените с метла са "друга бира"-светла ли тъмна ли не е важно! Любимките ни са снабдени с такива уреди съвсем редовно и по най-надлежен ред. Ще попитаме: поръчкови ли са? -не, по случайност ли са ги взели? -пак не. Хронологията е следната: всяка баба е била момиче, девойка, мома(туй е много проклето!) и жена. Превъплъщението (кръщенето дето му се казва иначе)в баба минава през едно незабравимо изпитание - свекърва или тъща.
Това е и тематиката днес -"От свекървотъща до почетно бабЕ". Каква е равносметката? От всяко девойче - свекърва! (по избор - тъща..). Дори и да не искаме интезивни отношения със свекървотъщите си, като ни налегне живота (като иска да те прекара: какво му остава?) така се получава. То добре, че и тях също ги наляга живота и се сбабичкосват - както всичко на този свят е въпрос на време или място. Като свекървотъщи "метлата" е нещото, което крепи семейното пространство и отвява надалеч проблемите от укреплението(разбирай семейното огнище). Понякога се разразява такова торнадо, което изнася по младите обитатели на клетката в чужди квартири, градове или държави. Както се подразбира подобни метеорологични феномени обичайноабсолютнозадължително са добронамерени (къде са го търсели това "добро" и кой го е искал...?). Каквото и да пишем за събитията рано или дори по-рано отколкото ни се иска те отминават. Просто в живота на човек се появяват и други "феномени". Оставили зад себе си семействопазителките и поели някакво глътки от свободата човек се чувства приклещен от други по сиви и неприятни ежедневия. Сега е и момента на втасването и какавидоизменението в бабЕ. Метлата е свалена ниско долу и сякаш се виждат първите наченки на хвърчилата. Първото нещо е изчезването на някои отговорности и появяването на нови и неочаквани възможности. Настъпило е времето на загърбването на част от тежестите в живота и възможността да се полети. Тук на помощ идва въображението. Неспособните да открият новите хвърчила остават на земята. Никога не политат и просто прашасват със спомени опитвайки се да съживят миналото като абсолютно ненужно сглобявайт отделни ("най-хубавите) спомени. Организират се модерни (форумски) седянки пълни със съвети и мъдрости от житейските истории и поучителните "истини" на младоста. Изключенията са високо горе и се чувстват добре, наблюдават и дори се наслаждават. Рискуват да излезе по силен вятър, който би ги запратил на нови по интересни, но и опасни места. Други се сгромолясват в стремежа да стигнат отвъд възможностите и законите на физиката (или както там е прието научно да се нарича). Бабите, бабетките и бабищата са разнокомпактна маса от изключения и предизвикателства. Едните са с характеристиките на коняк, а другите просто оцетират живота ни. Мъже в историята няма, но не защото физически липсват, а поради факта, че са от съвсем друго тесто. При тях хвърчилата преобладават в детството и достигат зенита си когато са "най-мъже". Някои не от тях не издържат и се сгромолясват други полека се да се приземяват на дядовата поляна. Без тях няма кой да държи въжето с хвърчилото на бабет. Краят не е весел, но пък е важно да е смислен. "Черните пеперуди" по вратите на селските дворове са и сякаш последният опит за летене в надлъгване на смъртта. Тя разделя, но и събира. "На баба ти хвърчилото" е просто спомен. За баба ти, за дядо ти.