Не всеки знае какво може. Други обратно могат, но не искат. Трети могат и искат, но не им стиска. Има и такива, но които им стискат предимно обувките.
Като в този "еврейски" виц:

В обущарски магазин....
- Аврам не ти ли убиват обувките, носиш два номера по-малки?
- Ти познаваш ли семейството ми?
- Знам го, прекрасно семейство сте. Особенно жена ти!
- Усойница, само гледа да претупа къщната работа.
- Сина ти?
- Лентяй, още не си е намерил работа и кибичи у дома.
- Дъщеря ти?
- Тази курва? Само мъже са и в главата, нищо не умее да прави
- Е, това не обяснава обаче защо носиш по-малък номер обувки.
- Напротив, знаеш ли какъв кеф е като живеш с такова семейство да си събуеш обувките вечер и да се отпуснеш седнал на стола в дневната.

В живота има всякакви "неща", които ни се иска да се променят. Често това ни се струва невъзможно и затова предочитаме да носим "обувките", които ни разтоварват и отдалечават. Изпускаме парата или глътваме "въздух"(често с алкохолен градус). Забравяме кои сме и какви проблеми ни тежат. Сякаш или "случваме на живот" или той става поредица от случки. Най-удачният начин е да се оставиш на течението и да се спуснеш до края след поредица от случки подобни на хазартна игра "тука има, тука нема". Опитите да плуваш срещу него са трудни, ако нямаш гръб или не си омешан с други пътуващи срещу него. Самостоятелното гребане е уморително, а "Уморените коне ги убиват, нали?".
Без значение е какво правиш или искаш, защото решението не се взима от теб (поне при повечето случаи).
Публичните изяви са предимно формални. Измислен е някакъв протокол, за да се установи точното поведение, което изключва възможността за индивидуалност, която или се приема или се отхвърля напълно. Интересно е как времето може да промени всичко и дори да размени местата на всичко. Богатият да стане беден(защото знае, че зетът се жени не за дъщерята, а за парите му), простакът да се превъзпита(защото това ще му донесе изгода), а умният да оглупее (от любов да речем).
Философията е наука за живота и производните му свързани с митовете,религията и смисълът във сичко това. Говори се за естеството на живота и ролята на човека. Размишлявайки винаги може да твърдиш, че се осланяш на нещо "свише", което те напътствало в разсъждението. Дали боговете е един, цяла сюрия или е отец, син и свети дух няма значение. Постъпките, поведението и желанията или са угодни на тях(него), или на нас. Колко лесно е решението да стоварим на друг отговорностите си. Доста хора започват да "чуват" или своя вътрешен глас, или други гласове. (Имаме водещ, на който все "Гласове" са му в главата и все "комунисти" преследва). Когато тези идеолози(журнаристи, писатели и т.н.) намерят своята публика и развият удобната "истина" се започва с разсъждения върху теми като: кои са добрите и какво трябва да се направи с лошите, кои са правилните посоки в развитието на историята, културата и обществото? На прицел е всичко в "деградиралото" общество.

Нещата всъщност са елементарни. Трябва да се отговори на един въпрос. Къде я стяга чепика държавата (народа, форума...)? Дали като свалим "обувките" ще можем да продължим? Някои предлегат радикални решения, като закупуване на нови чепици с идеята, че старите са износени или са по-малък номер и просто не стават, други предлагат само да ползваме лекопласт (пластир) върху проблемните зони за да вървим напред. Аз съм за това да вървим боси. Да не ползваме обувки закупени от някой на цена, която той казва, че е разумна и от качествени материали. Нека се придобие усещанетона за това какво е да стъпиш на краката си и когато е нужно сами да си направим обущата. Може да не са ни удобни и от подходящите материални, но като знаем как сме ги направили ще можем да направим винаги по-добри.